Партизанското движение в България е част от съпротивата срещу силите на Оста. Организирано е от БРП и обхваща периода от 24 юни 1941 до 9 септември 1944 г. Изразява се в партизански действия срещу държавната власт в България, включително терористични нападения. Целта им е установяване на работническо-селска власт като форма на диктатура на пролетариата. По това време в страната е въведено военно положение на фона на установения личен режим на царя, и на фона на присъединяването на страната към Тристранния пакт в началото на 1941 г.